Нека помогнем!
Както всички знаете на много места в страната има домове за деца в неравностойно положение-
Според мен трябва да се построят по-малко сгради, в които да живеят от десет до петнадесет деца.
В тези сгради всяко дете да има своя собствена стая, за да може да подрежда вещите си по свое желание.
Всеки ден децата да се хранят с разнообразна храна, да разполага с нужните дрехи за всеки сезон; да имат изобилие от играчки. По-малките деца да ходят на детска градина, а по-големите на училище или дори да учат в университет. Хората грижещи се за тях да ги даряват с нужните за всяко дете обич и топлина.
Раделина Николова – 6 в клас
Бедността
Бедността е нещо, което се среща често. В днешно време хората трябва да са милостиви към бедните деца, да се държат добре с тях. Ние трябва да им помагаме.
Те също са хора и те също живеят като нас. Не трябва да ги пренебрегваме и да ги обиждаме, но това го правим.
Повечето хора, които минават покрай беден човек не му обръщат внимание и продължават по своя път. Най-жалко е когато видим, че едно малко дете иска пари, за да оцелее, но въпреки, че то е малко, хората също не му обръщат внимание. Мислите си, че това дете е искало този живот, но не е така. Тъжно му е, че не е като другите деца, да играе с играчки и да е на топло. Ако вие бяхте на негово място, щяхте да разберете как то се чувства и как хората се държат с него.
Въпреки че има бедни хора, ние трябва да се държим с тях, както с останалите хора.
Кристина Данаилова – 6 в
Надежда
Човек може да се бори само, ако има надежда, ако вярва в себе си и мечтите, които по някой път са неосъществими и невъзможни, но все пак трябва да вярва. Аз съм все още малко дете, но ако имах възможност винаги бих дали хляб, вода и лекарства на бедните деца в Африка. Това са деца с риск за живота и за да живеят на тях трябва да им се подаде ръка, и трябва да им кажем, че ако се молиш на Бог и ако вярваш всичко ще бъде възможно. Бих направила приют за бедните, ако имах тази възможност или бих ги дала на децата в неравностойно положение. На скоро ми дойде една мисъл, че мога да направя с моят клас кампания „Подари нещо ценно“. Това е кампания, в която ти даваш на децата по домовете своито ценни спомени от детството. Това би било просто прекрасно, защото това ще бъде може би едно начало за всичко тях. Ти трябва да имаш сърце и трябва да обичаш, и да помагаш, защото това всичко, който го няма ти просто не си човек и не си истински. Ти трябва да усещаш нещо хубаво, нещо топло, някаква ласка или радост. Ако помогнеш рано или късно това ще ти се върне, а по някой път и още по-хубави неща ще ти се върне. Аз помагам, когато мога не защото искам да са ми благодарни и да ми се възхищават, не аз искам да ги радвам и да виждам усмивките на децата.
Стефани Дудова – 6 в