Зимата дойде. Дворът ни се украси с пухкав бял снежец. Под светлината на слънцето брезичките и борчетата, покрити с блестящ бял сняг, приличаха на току-що намерени кристали. Палавите врабчета, които лудуваха на воля през пролетта и лятото, сега стояща сгушени на топло в стария улук. Съседското куче – Джинка, което много обичам, сега се е свило като топка в своята кошара и подава глава само за едно кокалче. Къщите, с пушещите комини, изглеждат като старци с бели калпаци и лули. Цялата тази зимна прелест я сътвори най-добрият художник – ПРИРОДАТА!
Петър Петров Спасов – ІІІ б клас