Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и 
сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…
Бил ден първи, март, лето 681.
Носенето на мартеници е български народен обичай.
На този ден стопанката на дома ставала рано, измитала двора и запалвала буен огън. Скоквали от сън децата и тичали да прескачат огъня, за да ги болест не вестява, да им е весело през цялата година. После им връзвали мартенички от усукани бели и червени конци. Когато долитала първата лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка. Според друго поверие мартениците се слагат под камък и след девет дена се гледа, какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки – сполука с едър добитък и др.
Това е било някога!
И сега хората се кичат с мартенички, за да си честитят пролетта. И до днес е запазен този свиден народен обичай.
Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана ЧИСТОТАТА и искреността на отношенията, а в червения – ТОПЛОТАТА, на приятелството и ВЗАИМНАТА ОБИЧ.
С красота срещу злото – как хубаво го е измислил НАРОДЪТ!