Интервю с Милена Кънчева

– От какво с състои книгата? – Подробности за конкурса има в края на книжката, в преговора и в двете страници благодарности, които са първи в книгата. Получиха се над 80 творби, повечето от деца. Ако ще говорим за статистика , мисля, че са от 34 града и 3 села от страната. Всичко надмина нашите очаквания, защото не знаехме дали някой ще се отзове на нашия призив за този конкурс. Смятаме, че това е много голямо постижение. Като участници от училища, може би от Русе и Разград бяха най-активни, от Пазарджик също с цели три, но от едно училище. – Как започнахте тази организация? – Как започнахме гражданското движение или конкретно тази организация? Всичко, което ние правим, е с цел, повишаване информираността на обществото за състоянието на тази личности и с цел, то да подхожда по-толерантно към тях, както и да повишим емпатията. И след като 3 години се занимаваме с различни кампании, чиято цел е именно тази, повишаване на информираността, миналата година решихме да проверим до каква степен сме успели и точно тогава ни хрумна тази идея!- чрез този конкурс. Това е начин да постигнем най- висшето като хора, да видим кой ще откликне. Това беше основната мисъл. – Вие как се чувствате, като организирате такива конкурси? – Аз се чувствам винаги развълнувана, притеснена и окуражена. Моят син е на 21г. почти, а когато беше на 6 години го диагностицираха с диагнозата „ Синдром на ас пергел“. Тогава никой не знаеше нищо за това. Аз избрах да разказвам на хората, с цел да се преборя, той да бъде в масово училище. Тогава общо взето , родителите на такива деца бяха сами в избора си и в борбата си. Но и до ден днешен много от родителите на децата с диагноза аутизъм избират да не говорят за това, защото ги е страх от начина на възприемането на децата им в обществото .Така че в всяка една инициатива, в която има положителен ефект и резултат, аз се чувствам много добре, защото това е моя избор. И може би неслучайно моят син е с аутизъм и е избрал аз да съм му майка, тъй като сме доста добър тандем , всъщност аз действително мога да му помогна, помагайки на другите хора да го подкрепят и да го приемат.       Дима Бодурова       Гергана Кавръкова       Виктория Тодорова       С преподавател по бълг.език и литература Цветанка Павлова

Публикувано в Uncategorized. Постоянна връзка.