Климент Охридски ( около 840 – 27.VII.916 г.)
Архиепископ, учител и книжовник, един от учениците на братята Кирил и Методий. Биографичните данни за него, особено до пристигането му в България, са твърде оскъдни. Предполага се, че е роден в югозападните български земи. Знае се, че като ученик на братята Кирил и Методий е взел участие в тяхната великоморавска мисия. Освен че участва във Великоморавската мисия, Климент е един от учениците на Светите братя, ръкоположени за презвитери от папа Николай през 867 г. в Рим. Името Климент е монашеско и е получено в чест на римския папа Климент.
След смъртта на Кирил (869) придружил Методий от Рим до Панония и Великоморавия. А след неговата смърт (885) заедно с Гораздзастанал начело на борбата против немското католическо духовенство в Панония и Великоморавия. Принуден да напусне пределите на тези две западнославянски княжества, след 885 заедно с Наум, Горазд, Сава и Ангеларий се отправил на изток и през Белград пристигнал в България. Тук бил посрещнат много радушно от княз Борис I (852-889) и изпратен за учител в югозападните български земи – областта Кутмичевица. Установил се в Охрид (откъдето е наречен и Охридски) и създал Охридската книжовна школа. В Кутмичевица Климент е изпратен през 886 г. и наред с просветителската си дейност основава манастира „Св. Пантелеймон“ в Охрид. За един период от 7 г. (886-893) Климент Охридски успял да подготви 3500 ученици. През 893 бил ръкоположен за пръв славянски архиепископ в Дрембица, или Великия, поради което му била прибавена и титлата Велички. За „пръв епископ на български език“ е ръкоположен по изричното настояване на княз Симеон. Книжовното му дело е изключително голямо както по своя обем, така и по значение. Предполага се, че е автор на около 75 поучителни и похвални слова и на двете пространни жития на Кирил и Методий. Един от инициаторите и участниците в създаването на кирилицата (като по-опростен вариант на глаголицата). Съчиненията му получили широко разпространение във всички славянски страни. Книжовното му наследство било усвоено от Русия, Сърбия и Румъния. На негово име е наречен Софийският университет – първото висше учебно заведение, открито в България след Освобождението. Св. Климент Охридски е погребан от дясната страна в притвора на църквата в манастира „Св. Пантелеймон“.
УЧИЛИЩНО ПАНО
На 31.10. 2012 г. се проведе откриването на стенопис в IОУ „Свети Климент Охридски”, Пазарджик. Освен, че стенописът беше осветен, деца от училището бяха подготвили и изнесоха програма, което направи събитието още по-вълнуващо. На откриването присъстваха Архиереят на нашата област с други отци, директорът г-жа Панайотова, както и целият учителски екип на училището, художници, приятели.
Площ на паното – 6 кв. м. Стенописът е дарение от автора му – харизматичната и очарователна художничка: Елеонора Хаджиниколова, за училището и града.
Описание на стенописа: Централно място в композицията заема фигурата на Свети Климент Охридски. От неговата дясна страна е изобразено писалище с книги, свитък и мастилница, а зад писалището разгънат голям свитък с изписан върху него химна на училището. В композицията на илюстрацията на свитъка е изрисувано едно крехко дърво, с тънко стебло, чийто млади клонки и листа са любопитно насочени към буквите над светеца, символи на Знанието. Долу, до корените на дръвчето се намира восъчен печат, върху който се вижда емблемата на училището. Печатът е прикрепил една жълта лента към свитъка. Жълтото е символ на Мъдростта и не случайно е на едно ниво с тънките корени на дървото.
Художничката Елена Хаджиниколова: „Историкът на училището, (госпожа Цветана Кадьова) ми разказа след откриването, че освен другата просветна дейност, Климент Охридски е учил хората как да облагородяват дървета. Факт, който не знаех, но който много ми хареса, още повече, че отговаря напълно на композицията ми.“
От лявата страна на светеца е „разгъната” една голяма карта на Балканския полуостров и Средна Европа, върху която са разположени по-големите и важни реки, за ориентир, римските провинции Моравия и Панония, Белград, Плиска, изображение на княз Борис I, областта Кутмичевица (днешна Албания), Охридското езеро… Рисунка на църквата „Св. Панталеймон и Климент”, в която днес се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски, се намира над мястото, на което е отбелязан гр. Охрид. Една зелена ивица проследява пътя на Климент от Моравия до Охрид.
Стенописът има един завършващ новаторски елемент:
Художничката Елеонора Хаджиниколова: „Докато работех по стената, предложих на децата, които най-много оставаха при мен докато рисувам, да ми подготвят рисунки посветени на Свети Климент Охридски. Всички бяха много ентусиазирани. Пет – шест деца казаха, че ще рисуват, но само две момчета донесоха свои рисунки. Одобрих ги и прекопирах точно на стената, до големия разгънат свитък. Това, че вмъквам детски рисунки в проектите си за стенописи не е днешна моя идея, а ми хрумна още докато следвах в Националната художествена академия и правех проекти за стенописи за детска среда. В тях вмъквах рисунки на сестра ми правени от нея, когато тя беше на 4 – 5 години, и които съм запазила. Смятам и занапред да композирам оригинални детски рисунки в стенописите си и да превърна тази моя идея в запазен знак на стенописния ми стил в случаите, когато средата го изисква.“
Снимките са предоставени с любезното съдействие на художничката Елеонора Хаджиниколова и са нейно авторско право.