Да се говори и пише за 100 годишната история на Първо основно училище „Свети Климент Охридски” – Пазарджик означава да се пресъздаде една многолика, трудно измерима действителност. Още по-трудно е да бъда безпристрастна и дистанцирана, каквито са каноните на историческия преглед, тъй като 27 години от трудовия ми стаж са в училище „Свети Климент Охридски”. Едновековният юбилей предизвиква във всички нас голямо вълнение и обясними трепети.
На базата на наличния фактологически материал, спомените, училищната документация, научните, краеведческите трудове, на всичко свързано с дългогодишната история на училището се постарах да открия въгленчетата на творческото горене. Това горене, което ни е запазило като нация, като народ. Това горене, без което училището е просто една сграда. Понятията „училище” и „творчество” са неотделими в българската духовна история. Всички източници, до които се докоснах недвусмислено потвърждават, че това важи с пълна сила за 100 годишната образователна и възпитателна дейност на първа прогимназия.
В далечната за нас 1909 година училището е създадено за да отговори на обективните нужди на пазарджиклии, които в началото на 20 век са започнали да се множат поради естествения и механичен прираст. Но още по-голяма е била исконната българска потребности от знания, от творчество, от активно духовно общуване. Още от създаването си първа прогимназия става своеобразно средище, в което освен на писане и смятане децата се учат на творчеството и на духовност.
И преди сто години и сега работещите в училище са будители, търсачи на съкровища, които неистово изпълняват своята мисия да създават и пресътворяват духовни ценности. В училищата, както и в читалищата е бил явен стремежът за откриване подкрепа и развитие талантите на учениците. През своето съществуване първа прогимназия е била на четири различни места в града, преминали са хиляди ученици и учители, съхранили творческия дух, наследен от възрожденските учители в нашия регион.
Поради специфичните и рязко променящи се идеологически и икономически условия, през последните сто години пред българското образование са поставяни най-различни актуални за времето си задачи и цели. Неизменно обаче си остава творческата страна на просветната дейност. И в миналото и днес работата в училище не започва и не приключва с училищния звънец. През 1920 г. се провежда и първият училищен празник, посветен на деня на народните будители, което е своеобразна почит и благодарност към труда на учителите и културните дейци. В запазени отчети и анализи от преди 80 години четем за големи тържества, танци и рецитации, посветени на новогодишната елха, на патронния празник на училището, на бележити писатели и исторически личности. Писмени документи от 1922 г. разказват за вълнуващото тържество, посветено на св. св. Кирил и Методий. Ден на майката, ден на детето, седмица на книгата и други подобни прояви са повод за активно участие на ученици и учители в извънкласни творчески дейности още в далечната 1924/1925 г. По инициатива на учители, на обществеността и изпълнение на окръжни нареждания на тогавашните просветни началници са чествани с песни, танци и рецитации кръглите годишнини на писателите: Иван Вазов, Тодор Влайков, Цанко Церковски, Елин Пелин. Широко са били използвани, както сочат архивите, стенлистове за изява на литературното и рисувателното творчество на учениците. Колективът на училището организира през 1928 година общоградски празник на остров „Свобода” с богата програма с цел набиране на средства за безплатната столова за бедни ученици, която е функционирала по това време към училището. През периода от 1930 до 1940 година са провеждани общоградски художествени прегледи, в които редовно участват състави от училището и получават награди. Конкуренцията е била главно между индивидуални и групови рецитации. Широко е било разпространено и концертното рисуване. Правят се изложби от рисунки и предмети създадени от учениците. В своя дописка от 10 декември 1934 година пловдивският вестник „Утринна зора” съобщава най-подробно за голямо честване на патронния празник на училище „Свети Климент Охридски”. Местната и регионална преса съобщава за проведени през 1941 година седмица на книгата и чествания организирани от училището. През 1943 година хорът на училището е общоградски първенец. Отразяването в тогавашните вестници на творческите прояви на учители и ученици от първа прогимназия е доказателство за високата обществена оценка за дейността на училището. Огънят на творчеството, на желанието за себеизява в извънкласната и учебната дейност е бил толкова голям, че в един от протоколите на училищния съвет от 28 април 1948 година най-строго се препоръчва извънкласната дейност да не надвишава четири часа седмично, за да се постави главно ударение на общообразователните дисциплини. В периода от създаването на училището до 1950 година не открих извънкласни дейности и прояви, свързани пряко с научно техническото творчество на учениците, макар че, успехът по природо математическите науки от този период е добър и много добър. През 1952 година от 160 ученици явили се на математическо състезание, 80 са класирани за следващ кръг. Дълго време главна територия на творческата мисъл на учителите и учениците са били литературните, спортните, музикалните и рисувалните прояви. Училището е давало много талантливи учители, художници, литератори, артисти, певци и инструменталисти в самодейните състави към читалищата, в драматичния театър, оперетата, литературните кръжоци.
В главните класни книги на училището съзираме имената на творци от национално значение за българската наука и култура: художничката Златка Дъбова, проф. Христина Вучева – икономист, бивш министър на финансите, един от най-известните и проникновени български преводачи Стоян Бакърджиев. В по-ново време директор на училището е литературният творец Петър Нежин, преподаватели са ръководителката на Мандолинния оркестър в града – Елена Генова, един от най-изявените съвременни художници Васил Петров, учителят по музика и диригент на различни музикални формации Стефан Стефанов. Уникалната керамична икона на свети Климент Охридски, създадена по случай 100 годишнината, е дело на бившата възпитаничка на училището Маргарита Иванова. В училището, както и в цялата страна, се разгръща широкомащабна дейност за развитие на научно техническото творчество. Създават се кръжоци по математика, биология, химия, физика, радиотехника, фотодело, млад механизитаро, шлосерство, ракетомоделизъм, корабомоделизъм, кръжоци по строителство, лозарство, зеленчукопроизводство, автомотокартинг, транспорт на техника. Отново нараства ролята и мястото на извънкласните форми, които ангажират целодневно децата в различни дейности. Без излишна скромност можем да твърдим, преминавайки по хълмовете на времето, че първа прогимназия има голям принос в цялостното развитие на Пазарджик със своята многостранна и всеобхватна дейност, изградена върху творческия новаторски порив на учители и ученици.
И днес, продължавайки традициите, училищният колектив работи с жар и всеотдайност и допринася за утвърждаване авторитета на Първо основно училище”Свети Климент Охридски”, като едно от водещите просветни звена в общината. Учители и ученици са носители на национални и общински награди, участват в научни конференции, художествени изложби, издават свои литературни творби, имат конкретен принос за духовното развитие на община Пазарджик. Учениците на първа прогимназия са участвали във всички национални чествания, манифестации, празници, фестивали, прегледи на научно-техническото творчество, на маршовата песен през цялата едновековна история на училището и редовно са заемали челни места. Част от ордените, медалите, купите, наградите и грамотите са експонирани в музейния кът на училището.
Превръщането на Пазарджик от град на конопа в град на писатели и художници от национално значение, град на бурно духовно и по-късно на мащабно социално икономическо развитие се дължи в не малка степен и на стогодишната образователна, възпитателна, творческа дейност на нашето училище. Като минаваме по хълмовете на времето се убеждаваме, че традициите са живи и плодотворни. Днес, когато си поставяме като общество едни или други задачи и цели, не винаги си даваме сметка, че реализирането и на най-грандиозните икономически, социални и културни проекти започва в училището, в класната стая, чрез запалване на трептящото огънче на творчеството, на новаторството.
Отчетите и справките сочат разнообразна, творческа и изследователска дейност на учители и ученици в различни направления на науката и практиката. На всеки ученик са предоставени възможности и условия да развиват творческите си способности и да реализира желанията и мечтите си.
През 1980 г. с решение на Общинския съвет – Пазарджик в училището се развива паралелка с разширено изучаване на музика от първи клас. Назначени са висококвалифицирани преподаватели по пиано, цигулка, кларинет и акордеон. Подготвяните от тях ученици продължиха образованието си в средни и висши музикални училища у нас и в чужбина. Сред най-изявените са Надежда Гечева и Веселина Димитрова – пианистки с многобройни награди и ангажименти.
Сред 1990 г. продължи развитието и обогатяването на творческото начало. Създаден бе Клуб по изкуствата „Орфей”, който обедини творческите дейности в училището. Възстановена бе многолетната традиция на прегледите на ученическото художествено творчество. Традиционни са лекоатлетическата и математическата щафета, състезанията по различните спортове, викторините. През последните години издаваме периодично училищен вестник.
Днес творческата енергия на учителите е насочена към детайлно разгръщане способностите на всеки ученик за приобщаване на нашето училище към общоевропейското образователно пространство. С носталгия и може би мъничко завист изчитаме списъка на многобройните кръжоци, самодейни и спортни състави, които сме имали през по-далечните и по-близки години в миналото. Сега полагаме много усилия да превърнем училището в желана територия за петстотинте ученици чрез различни проекти и програми.
Най-ползотворната част от живота на детето преминава в училището. Надявам се, че днешната педагогическа конференция „Създаване на условия за разгръщане на творческото начало и развитие на иновативните способности на участниците в ОВП” ще допринесе за превръщане на училищната дейност в уникална възможност за провокиране на конструктивната творческа активност и нейното насочване към откривателство, към изживяване на емоционално наситени мигове на общуване с познанието, с творчеството, със света, който заобикаля детето. По този начин то ще усвои най-важните подходи за отстояване на собствената си идентичност и ще работи съзнателно и активно за постигане на пълноценна себеизява и осъзнат успех.
Роза Панайотова
Използвана литература:
Пазарджик и пазарджишко – проф. Иван Батаклиев
Пролетта на един град – д-р Константин Кантарев
Фондове от Държавен архив Пазардижк
Материали от Исторически музей Пазарджик
Лични архиви