Спортът е като песен – трябва да работиш усилено, за да се научиш да я пееш и все пак да ти допада, за да можеш да довършиш това, което си започнал. За това, ако волейболът беше песен, то нашият отбор щеше наистина да обича да я пее.
Когато научихме, че ще има състезание по волейбол между училищата, започнахме да оставаме след часовете, за да тренираме. Бяхме си поставили за цел да се справим колкото се може по-добре и ни се беше отдала възможност да го постигнем. Момчетата също оставаха, за това играехме заедно. Въпреки, че имаха силни удари, ни помогнаха да се научим на още нещо, а именно как да посрещаме по-силните сервиси. И така ден след ден ние ставахме все по-добри. В очите на всички ни се спотайваше известна доза неувереност, тай като момчетата се справяха доста по-добре. Но не се отказахме, тренирахме дори в деня на състезанието, в двора на училището, в което се провеждаше. И макар неуверени, всички бяхме заедно. Дойде и нашият ред. Заехме местата си и съдията даде начало на играта. Справихме се. Учудващо, но факт. Накрая си тръгнахме със сребърни медали. Изненадата беше голяма, но и приятна.
От това състезание научихме важен урок – не бива да оставяме страхът от поражение да ни попречи да се състезаваме. И денят, в който спечелихме сребърните си медали несъмнено доказа това.
-
Последни публикации
Календар
Последни коментари
- Anonymous за Спортни танци
- Anonymous за Благотворителност за Коледа
- Anonymous за Интересно
- Anonymous за Училищно състезание по МАТЕМАТИКА
- Anonymous за Информационни технологии – нещо допълнително
Архив
- януари 2019
- декември 2017
- март 2017
- април 2015
- април 2013
- февруари 2013
- октомври 2012
- септември 2011
- юни 2011
- май 2011
- април 2011
- март 2011
- февруари 2011
- януари 2011
- декември 2010
- ноември 2010
- октомври 2010
- септември 2010
- август 2010
- юли 2010
- юни 2010
- май 2010
- април 2010
- март 2010
- февруари 2010
- януари 2010
- декември 2009
- ноември 2009
- октомври 2009
- септември 2009
- август 2009
- юни 2009
Категории
Мета