Ученически съвет

Ученическият съвет на IОУ „Св. Климент Охридски“, под ръководството на педагогическия съветник г-жа Ваня Ангелова и председател Верджиния Петракова ежеседмично изнасят презентации и провеждат беседи под мотото „Деца обучават деца“, с акцент върху дейността „Накажи ме с добро“. Заложените теми са съобразени с възрастовите особености на учениците и са съгласувани с кл. ръководители. През I-вия срок на учебната година темите са:

„Аз и другите“, „На гости на приказките“, „Приятелите са нещо специално“, „Моите чувства“, „Моят свят след 5 години“, „Насилието“, „Опасните заблуди – алкохол и наркотици“. Всички членове на ученическия – Верджиния Петракова, Божидар Иванчев, Ана-Мария Тодорова, Иво Биков, Теодора Дулчева, Виктория Боева,

Любомира Нейкова, Тодор Гергишанов, Илиян Ганев, Росица Боева и Борис Долев с желание и ентусиазъм се ангажират с всички дейности на съвета.

Ученическият съвет обяви седмица на приятелството, като през цялата тази седмица в междучасията пеехме песни за приятелството, по-малките ученици рисуваха и после направихме изложба с рисунките на децата. Тази седмица всички си припомнихме вълшебните думички: обичам те, извинявай и помогни ми.

И тази година УС организира благотворителност и нашите ученици показаха състрадание и съпричастност към чуждата болка, под мотото „Да бъдем добри“, „Нека се разделим с любима играчка”. Нека отворим сърцата си! Нека дадем любов! Всички класове се включиха с въодушевление, в резултата на което събрахме 433 играчки, 2 торби дрешки, рисунки и коледни писма за Дом за изоставени деца.

И пак по традиция си имахме и Дядо Коледа и Снежанка, които минаха през всички класове и донесоха вестта за ваканция.


За ученици

Защо е нужно училището?

Училището е все още единствения начин да получиш този минимален багаж от знания, който ще ти помогне да пълниш джоба си. Помисли добре – успеха в живота и образованието винаги са свързани. Ти може и да възразиш, че много велики хора не са учили или са учили лошо!

Първо – това не е истина. И второ – ако това е истина, то тези хора винаги са страдали от това, че не са получили достатъчно образование.

Извода, към който се опитвам да те насоча е прост. Образованието е общодостъпно. По твоите сили е да използваш времето в твоя полза. Училището е умален и опростен модел на обществото. Как може да достигнеш до успех в живота, ако преди това не си се научил да постигаш успех в училище? А може би това сравнение не ти харесва?

На практика, обаче, няма никаква разлика, ако се отърсиш от детските си страхове и опиташ да се отнесеш към училището като към репетиция за бъдещия живот.

Разбира се, училището не е сладко като мед. Налага се да ставаш рано, за да отидеш в час. В къщи трябва да се подготвяш и да пишеш домашни. Но пък всеки ден ти носи нови изненади и вълнения.

Ставайки в ранното утро ти имаш възможност да се погрижиш и за тялото си. Да направиш няколко упражнения, чрез които постепенно твоето тяло ще стане по-здраво, по-красиво и по-силно. Така започваш деня си наравно с възрастните, подготвяйки се за бъдеща трудова дейност.

Освен това, учените отдавна са установили, че умствената дейност протича най-успешно в светлата част на деня: от 8 до 11 часа сутрин и от 16 до 17 часа следобед. Така че ти имаш много шансове, ако не да станеш отличник, то поне да се подготвиш така, че да не се излагаш пред останалите от класа.

Понякога е много трудно да се откъснеш от любимия си филм. Не винаги ти се иска да си напрягаш мозъка и слуха, за да вникнеш в новия материал, който ти преподава учителя. Има и още много всякакви там „не искам”. Ами мързела? Но помисли и за друго – в училище имаш възможност да се срещнеш с приятели и да обсъдиш с тях всички вълнуващи те проблеми. Има ли друго толкова подходящо място да срещнеш любовта?

И накрая: ако искаш училището да не ти е в тежест, спазвай следните правила:

След като се прибереш на обяд си почини и едва тогава започни да се готвиш за следващия ден.

Ако училището за теб е като затвор, помисли и открий в него нещо хубаво. Така и така ще трябва да ходиш, защото без образование няма как да намериш своето място в живота.

За родители

Всеки любящ родител, щом забележи дори малка промяна в настроението на своето дете, веднага е готов да се притече на помощ. Понякога е напълно достатъчно да му дадем ласка, любов и търпение и по този начин да му помогнем. Но в живота за жалост има такива ситуации, в които само родителската любов не е достатъчна и това са ситуациите, когато може да потърсите подкрепа от училището.

Когато детето е малко, родителите с радост го гушкат, вземат го на ръце, разговарят с него и всякак се стараят да предизвикат ответна усмивка. Всяко ново негово умение предизвиква възторг. И няма нищо по-важно на света от това детето да бъде нахранено, подсушено и наспано.

Но ето, че малкият човек прави своите първи крачки, започва да изговаря своите първи думи, да придобива навици за самообслужване, да се храни от храната на възрастните. Мама се чувства спокойна и уверена при общуването си с него. Детето расте и от ден – на ден става все по-самостоятелно. Ето, пред нас стои човек със свой собствен мироглед, собствени желания, навици, вкус, често упорито отстояващ собствената си самостоятелност. При това той все още е доста зависим от семейството си. И тук се появяват първите сериозни трудности с възпитанието.

Чувствата на малкото дете могат да бъдат силни, но най-често те са доста нетрайни: това, което много се харесва днес може да бъде забравено утре. То се движи напред в развитието си осезателно. Но какво точно се случва в неговия свят?

На тези и други въпроси отговаря детската психология. Тя изучава закономерностите в психическото развитие. Психологът в училище може да помогне на детето да порасне, безболезнено да премине през естествените трудности в развитието на личността, да го научи на умения за общуване с другите и как най-пълно да развие своя потенциал, да развие хармонично своята личност, мисленето, паметта, въображението, като през целия процес се отчитат индивидуалните особености.

Разбира се, в семейството родителите най-често сами могат да преценят състоянието и поведението на детето, да му помогнат най-добре да развие своите природни заложби, да намери най-добрия път за взаимодействие с тях.

Но също така е вярно, че рядко ще се намерят родители, които в определен момент да не си задават въпроса: ”Како се случва? Защо моето дете не ме слуша? Защо се сърди, защо както плаче, изведнъж започва да се смее? Защо сега е толкова послушно, а след няколко минути започва да се инати? Защо вчера отиде на училище с такова удоволствие, а днес не иска да ходи?”

Списъкът с въпросите може да бъде безкрайно дълъг – нали това е животът на най-скъпото ни същество на света?! Как да си отговорим на тези въпроси? Как да помогнем на детето си да съхрани този крехък вътрешен хармоничен свят, който толкова сме се старали да му изградим? Какво точно се случва с него в училище?

Детската психика е много крехка и уязвима. В живота не рядко има такива ситуации, с които трудно се справя дори и възрастен. Към тях се отнасят: смърт на някой от семейството, развод на родителите, появата на нов член на семейството, тръгване на детска градина или на училище, сериозно заболяване, насилие по отношение на самото дете или на което то е свидетел.

Даже при най-хармоничните отношения между родители и деца има моменти, когато детето не слуша и това  е нормално, защото доказва изграждането на детската личност. Но понякога чувствате, че губите контрол над положението и на вас ви е все по-трудно да общувате.

Ако чувство на страх тормози детето, потиска неговата активност, инициативност и води до безпомощност в определени ситуации. Ако то изпитва постоянен страх от тъмното, страх да остане само в стаята, страх от дъжда, бурите или силния вятър, от насекоми, животни, непознати хора…Макар в определени възрастови периоди, страховете да са естествено явление, което само показва, че въображението на детето се развива, то е добре да се направи консултация относно по-безболезненото им преминаване.

Често самовъзприятието на прекалено срамежливите деца е достатъчно негативно, за да избягват контакт с връстниците си, да бъдат прекалено чувствителни към критиката, но в същото време не проявяват никаква инициатива да се изявят или да се защитят. Това всъщност е черта на характера, която се формира в детството, но е важно да се знае, че развитието и може да бъде повлияно.

Навярно всички родители в една или друга степен се сблъскват с  проблема агресия. Докато се сърди на вас, детето ви може да удари другарчето си или кучето, да счупи демонстративно играчка. Причините за такова поведение могат да са много и те никога не са прости. Важно е то да не се закрепя и да не се превръща в черта на характера, да не проникне дълбоко вътре в него и да му пречи да установява нормални отношения с хората около себе си.

За всички тези случаи в училище е назначен психолог. Дори, когато ви се струва, че дадено събитие не е засегнало особено детето, добре е с него да се поговори. Работата е в това, че най-често може изобщо да липсва външно проявление, а болката да се таи дълбоко в душата и да се прояви в момент и по начин, какъвто най-малко очаквате. Тук също ви е необходима обективна преценка доколко детето е засегнато, ще успее ли да се справи, да преживее случващото се.


Вашият коментар