Изкуство ли е да бъдеш добър

/есе/

Да бъдеш добър човек, особено в днешния забързан и овълчен свят, е изкуство. Да съумееш да запазиш сърцето си чисто и неопетнено не е лесно, но е благородно и възвишено. Да не отвръщам на злобата със злоба, да бягам от интриги и злословия; да се опитваш „ако не можеи да помогнеш, то поне да не пречиш“ – това е присъщо на добрите хора.

Добротата е вродено човешко качество. Тя не се учи, не се възпитава. Добротата извира от дълбините на човешкото сърце.

Обикновено добрите хора са дълбоко чувствителни, интуитивни и емпатийни. Потребността да помогнеш на някого в нужда, да бъдеш полезен, да откликваш на призивите за помощ, е присъща само на истински добрите хора.

Истинската доброта е постоянна величина. Тя е ежедневна, ежеминутна, целогодишна…вечна. Неа е избирателна. Не е само за Коледа. Понякога добрите хора често са считани за наивници или глупаци, но точно в това се състои изкутвото да си добър – да не обръщаш внимание на подобни твърдения, а да продължаваш да вършиш добрини.

И както е казала Майка Тереза: „Дай на свата най-доброто от себе си и той ще те отритне. Но ти му го дай, въпреки това!“

Йоана Манчева от 6 б клас, учител по БЕЛ – Елена Иванова-Пенова

This entry was posted in Аз творя and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.