Родители

Всеки първи вторник на месеца от 18.00 часа може да се срещнете с класния ръководител.

В случай, че детето Ви е болно или се налага отсъствие от училище по семейни причини, молим Ви да уведомите незабавно класния ръководител.

Скъпи родители, ако имате въпроси или предложения, пишете ни на електронен адрес: ou_ohridski_pz@mail.bg; срещнете се с класния ръководител.

УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ

Грамотни деца в дигитална ера – Компас за родители

Наръчник за родители на деца в начален курс на образование

Програма за родителски контрол

К и б е р т о р м о з ъ т

kiber

Меморандум на едно дете

  • Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
    Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
  • Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
  •  Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
  •  Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
  •  Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи „победи“.
  •  Не се разстройвайте много, когато ви кажа „мразя ви“. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
  •  Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като „важна клечка“.
  •  Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
  •  Не обръщайте голямо внимание на „лошите ми навици“. Това само ще ме насърчи да продължавам.
  •  Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
  •  Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
  •  Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
  •  Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
  •  Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
  •  Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
  •  Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
  •  Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
  •  Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
  •  Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
  •  Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
  •  Не казвайте, че въпросите ми са „глупави“ или „безсмислени“. Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
  •  Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
  •  Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
  •  Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
  •  Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
  •  Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
  • И още нещо – аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!

ДЕЦАТА СЕ УЧАТ ОТ СВОЯ ЖИВОТ
Дорис Ло Нолти


Ако детето живее в дух на критичност,
то се учи да обвинява.

Ако детето живее във враждебност,
то се учи да воюва.

Ако детето живее, заобиколено от присмех,
то става боязливо.

Ако детето живее в срам,
то се учи да чувства вина.

Ако детето живее в търпимост,
то се учи на търпение.

Ако детето живее в насърчение,
то се учи на доверие.

Ако детето живее с похвали,
то се учи на признателност.

Ако детето живее в честност,
то се учи на справедливост.

Ако детето живее в сигурност,
то се научава да вярва.

Ако детето живее с одобрение,
то се научава да харесва себе си.

Ако детето живее в добронамереност и приятелство,
то се научава да открива любов в света.”

Мариана Ташкевич, психолог.
Мамо, готова ли си за първи клас?

Как трябва да се държат родителите с дете, което тръгва в първи клас:
1. Будете го спокойно. Отваряйки очи, то трябва да вижда вашата усмивка и да чува ласкавият ви глас. Въздържайте се да го укорявате и хокате. Сутринта преди училище не е моментът да му напомняте вчерашните бели. Дори и да е оставило разхвърляни играчки, отложете забележката си за след училище.
2. Не го карайте да бърза.Разпределете правилно времето, което е нужно за подготовка на детето за училище. Това е ваша, а не негова задача. И ако не смогва, вината също е ваша. На другия ден го разбудете по-рано – толкова, с колкото е „закъсняло“ днес.
3. Изпратете го сито на училище.До голямото междучасие, когото ще може да закуси, то ще мисли за сандвич или баничка и няма да е достатъчно съсредоточено в уроците.
4. Не се разделяйте с него с предупреждения от рода на: „Гледай да не грешиш“, „Дръж се добре“, „Внимавай да не получиш лоша оценка“ и др. Далеч по-полезно е да пожелаете на детето успех, да го окуражите с някоя похвала и ласкави думи. На него и без това му предстои труден ден.
5. Когато се върне от училище, не го атакувайте с въпроси като: „Как мина днес“, „Какви оценки изкара“. Още по-лоши са ироничните подмятания: „е, размина ли ти се без двойка днес?“ или „Кажи, двойкар, как е успеха?“. Посрещайте детето спокойно, без да го обсипвате с хиляди въпроси. Дайте му възможност да се отпусне. Но ако е силно възбудено и още от прага напира да сподели нещо с вас, не отлагайте разговора за после, изслушайте го – това няма да ви отнеме много време. Помислете си понякога колко е важно за вас самите някой да ви изслуша.
6. Забележите ли, че детето от нещо е огорчено, но мълчи, не го разпитвайте, докато не се успокои.Тогава то само ще ви разкаже всичко. Ако не го направи, след това внимателно се поинтересувайте. Но не се опитвайте да задоволите любопитството си на минутата.
7. Интересувайте се от успеха на детето си в училище, но не и в негово присъствие. А след като чуете забележките на учителя, не бързайте да линчувате ученика. За да направите правилни изводи, трябва да изслушате и двете страни. Учителите нерядко са субективни. Те също са хора и не са застраховани от пристрастно отношение към своите питомци.
8. Не изисквайте от детето веднага след училище да заляга на уроците.Почивка от 2-3 часа просто му е необходима. Още по-добре е, ако вашият първокласник поспива половин-един час. Това е най-добрия начин да възстанови умствените си сили. Най-подходящото време за подготовка на уроците е от 15 до 17 часа.
9. Не заставяйте детето да научи всичко на един дъх. След занимания от 15-20 минути е добре то да си почине 10-15 минути. И ще е чудесно, ако през това време не седи на едно място, а си играе.
10. Не стойте над главата му, когато си приготвя домашните.Дайте му възможност да работи самостоятелно. Но, ако се налага да му помогнете, въоръжете се с търпение. Спокойният тон, подкрепата (Не се бой, ще се справиш“, „Давай, заедно ще успеем“, „Аз ще ти помогна“) и похвалата, дори и да греши, са му жизнено необходими. А иначе бързо ще убиете желанието му да ви търси за помощ в бъдеще.
11. Не правете с него пазарлъци от рода на:“ Ако ти научиш това стихотворение добре, ще ти позволя да гледаш „Лека нощ, деца““.Тази порочна практика оставя у детето невярно впечатление за целите на неговото обучение. То може да започне да мисли, че учейки, ви прави услуга, за която вие му се отплащате. Освен това обещанието, което давате, може да се окаже неизпълнимо (например да спре тока)и вие да се озовете в сложна ситуация.
12. Поне половин час на ден посвещавайте само на първокласника, без през това време да се занимавате с домакинстване, с телефонни разговори, гледане на телевизия или разговори с други членове на семейството. Тока то ще разбере, че за вас няма нищо по-важно за него, и от радостите и от несполуките му.
13. Изработете в семейството единна тактика за общуване с първокласника. А свойте разногласия по повод кое е „правилно“ кое – не е, изяснявайте без него. Ако той има проблем в училище, посъветвайте се с преподавателя му и училищния психолог, потърсете подходяща литература. Не бива да мислите, че всичко ще се реши от самосебе си или че постепенно ще натрупате опит. Живоът на детето ви не е най-подходящия полигон за експерименти.
14. Отчитайте, че децата, дори и поотрасналите, обичат преди заспиване да им четат приказки, да им пеят песни или просто ласкаво да ги погалят по главичките. Всичко това ги успокоява, помага им да снемат натрупаното през деня напрежение и да заспят по-бързо. Старайте се преди сън да не напомняте за неприятностите през деня, да не си изяснявате взаимоотношениятау да не обсъждате вчерашната контролна и др.
Във ваши ръце е малкият първокласник да се справи с учебния материал успешно и да ходи на училище спокоен, дори с удоволствие.

Полезно четиво за родители

Презентация за родителите и децата

Когато мислиш, че не те гледам

10 стъпки към това как да бъдем по-добри родители