Патрон

Свети Климент Охридски е родоначалникът на българското образование и към неговото огромно по своя мащаб дело поколения наред се отнасят с почит и преклонение. Но само ако се запитаме „какво знаем за него – човека, а не книжовника“, изпадаме в затруднение.

Не се знае точната му рождена дата. Съпоставяйки някои исторически данни, учените предполагат, че е между 836 – 841 година. Не се знае и родното му място.

В житията за него, написани от Теофилат и Димитрий Хомотиян, се споменава, че произхожда от средите на „мизите“,т. е. българите. Терминът „мизи“ не се свързва с областта Мизия. По времето на свети Климент Охридски „мизи“ са наричали славяните, заселили се около град Солун. Гърците ги презирали, защото славяните били народ, упорито устояващ своята народност и ги наричали „Мизи“ от гръцаката дума „мизео“ т. е. мразя, а от там и думата „мизантоп“ – омразно упорит.

Не знаем нищо и за неговото йерархично положение. По думите на Хомотиян, който бегло споменава, че свети Климент Охридски е „Съподвижник на додачите“ само можем да гадаем, че е бил един от първенците.

Неизвестно остава и предположението къде е учил! Най-достоверно, разбира се, е твърдението, че е учил в гръцко училище. Много добре е бил запознат с византийската художествена словесност, с философските идеи и особено със стилистичното словесно изящество. Това го виждаме в словата му. Владеел е старобългарския език в детайли. Не знаем как е привлякъл вниманието на светите братя Кирил и Методий, но предполагаме, че затова е спомогнала неговата начетеност и смиреност. Те го привличат за свой сътрудник, дори Методий му се доверява при превода на Библията. Свети Климент Охридски е бил пряк свидетел на създаването на българската азбука, дори е допринесъл за нейното усъвършенстване. Ползвал се е с пълното доверие на двамата братя, и ги е следвал навсякъде.

Колкото и парадоксално да звучи, освен всичко гореспоменато, не знаем дори и рожденото му име. Името Климент той получава при ръкополагането му в духовен сан. Предполага се, че му дават това име, заради символичната връзка с почитания като светия римски папа Климент, за когото преданието разказва, че е ръкоположен за папа от самия апостол Петър. Още по времето на гоненията срещу християните, папа Климент бил заточен от римските власти в Херсон – Южна Русия, където и умира. Неговите телесни останки биват пренесени в Рим от светите братя Кирил и Методий. По същото време през 868 г. св. Климент Охридски получава и духовното си звание от па Адриан и името Климент, за да остане в историята с него.

В областта на просветата той е оставил най-ярки следи, които са обобщени добросъвестно от Теофилакт.

От Пространното житие личи, че  още в Моравия и Панония св. Климент се е подготвял за учителска дейност. Там той обучавал децата на славянско четмо и писмо, изпълнявайки заръките на Светите братя. В България, която той чувствал като своя родина, пристига подготвен за просветна и проповедническа дейност. Но пред него стои висока цел – чрез просветата да подпомогне обединяването на българската народност. Като главни опори на тази цел той определя: усвояването на славянската писменост, широко разпространение на образованието сред всички слоеве на населението, усвояване на общоприетите  човешки и нравствени принципи на християнството, за да се постигне облагородяване на нравите.

Тези възгледи споделя и княз Борис, затова му възлага съдбовната  за българския народ  мисия – да организира и създаде школа в най-застрашената част Югозападна България, областта Кутмичевица, която е включвала и Охрид. Успешното изпълнение на тази мисия действително допринесло за укрепване на българското самосъзнание. През 886 година св. Климент открива Охридската школа, която е просъществувала 7 години, осъществил се един замисъл, положил основите на българското образование.

Усилията на Св. Климент Охридски били насочени най-напред към подготовка на помощници. Теофилакт разказва, че във всяка енория той имал „избрани между другите”. Обучавал по-напредналите, които от своя страна се занимали с обучението на по-неподготвените. По този начин с помощта на помощниците, разпространението на писмеността ставало с изключително бързи темпове. Общо обучените на славянско писмо и четмо и подготвени да разбират и тълкуват свещените книги наброявали около три хиляди и петстотин човека. Гордост е да се знае, че в средновековна България са се разпръснали толкова много на брой грамотни хора. Те продължили делото на първоучителя, защото повечето от тях станали учители и проповедници.

Основателно е да приемем, че именно те са подготвили знаменития „Златен век“ на българската книжнина и култура, те, безименните продължители делото и заветите на свети Климент Охридски.

Трябва да обърнем внимание и на метода на обучение, който прилага създателят на Охридската школа, чрез който се постигат неимоверни, успехи. Теофилакт споменава прилагането на взаимоучителния метод. Не се поставя въпросът за откриването на този метод от св. Климент, неговото приложение е ставало далеч преди него в Индия, Вавилон, Египет – използвали са го и първите християнски училища. Поставя се въпросът за невероятния обхват на неговото приложение. Особено важен се оказал резултатът – бързото и широко разпространение на писмеността, книжовното осмисляне на езика и обогатяване на духовността на българите.

Княжевският двор оценява по достойнство заслугите на св. Климент и през 893 година той е въведен в епископски чин, а това значело глава на Българската църква. От това време са и неговите наставнически слова. Народополезната му дейност придобива нови по-широки измерения. Хубавото е, че много от неговите произведения са запазени и до днес и ние, неговите съвременници можем да се насладим на тяхната стилистична изящност. Особено забележително в това отношение е похвалното слово за Константин Кирил Философ.

В словата на св. Климент се съдържат много нравствени послания, предназначени за духовно облагородяване на народа и възпитание на младото поколение. Етическите идеи, усвоени първоначално от Евангелието, св. Климент обмисля и тълкува творчески. Тяхното императивно звучене той поднася не само по разширено и разбираемо, но и с употреба на блестящи поетични фигури. В евангелските писания подробно е обоснована позицията за синтеза между думи и дела. В Съборното послание на Яков се казва „вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“. Това християнско изискване характезира цялостната дейност на св. Климент Охридски. Навсякъде и всякога неговото поведение е пример за единство на вяра, слово и дело. Понятието „добро“ е колкото ясно, толкова и с неопределено съдържание, защото оценката за него може да бъде относителна. В християнската етика „добро“ са: идеите за човечност, всеопрощаване, смирение и братска любов между всички. Св. Климент прави по-широко тълкование, което надхвърля традиционното разбиране. Според него „доброто“ се изразява не само в отношението към човека, но към природата, която също изисква хората дъ бъдат към нея грижовни и добри, защото тя олицетворява не само материално, но и духовно начало. Обладан от грижа за нравственото отношение към природата, в своята школа св. Климент въвежда обучение по облагородяване на плодородни дръвчета.

Без да се преувеличава значимостта на фактите, безспорно е, че в първата българска просветна школа се е осъществявало единство между образователните и възпитателните цели. Възпитанието се е изграждало в строгия дух на ортодоксалното християнство. Неговата цел е била да подготвя не само грамотни и образовани люде, а и хора, притежаващи добродетели.

Св. Климент обосновава като нравствена категория и скромността на желанията. Според него дързост и невъзпитаност е човек да се стреми към постове или изгоди, за които не е достоен. А истинско светотатство е нескомните желания да се вплитат в молитви.

Да се сгреши е човешко, понякога и поради слабост на духа, но истинската духовна сила е проявява, когато грешката се осъзнае и се признае. Св. Климент обяснява „Бог не иска никой от нас да погине“, ако се очистим чрез покаянието, щесе върнем при него. Особено забележителна е нравствено-възпитателната идея на св. Климент Охридски, че добрите дела неотменно отвеждат до красота на поведението.

Но силите му са били на изчерпване. Омаломощен и сломен от пристъпите на старост, св. Климент посетил цар Симеон и го помолил да го освободи от епископските му задължения. В думите му проличали искеност на желанието, но и словесна изисканост. „Понеже ти виждаш – казал той на царя – как старостта ме потиска и как много големи трудове ми отнеха всичката сила. Погрижи се за църквата и постави в дома на господа такъв служител, който има добра телесна и духовна сила и по-млад, за да поеме върху себе си църковните грижи. Дай ми тези не много дни да прекарам в беседа със себе си и с Бога. Затова манастирът ми е едно добро жилище. Позволи ми там да умра“.

Симеон бил неприятно изненадан и смутен от тези молби. Той засвидетелствал своята изключителна почит и преклонение пред личността на св. Климент и с развълнуван глас го попитал“ „Защо говориш това отче? Как мога да гледам друг да седи на този престол, докато си жив? Как мога да лиша царството си от твоите архиепископски благословии?“ Симеон с болка молил, ако е сгрешил нещо, св. Климент да му прости. Това отношение на младия Симеон е забележително. Той моли свещенослужителя, който е негов поданик, да му прости. Достойно поведение на достоен владетел, който оценил по достойнство величието на великия. Разговорът приключил със съгласието на св. Климент да не бъде освобождаван. Примирен, той се завръща в епархията и продължава да изпълнява своите задължения. Със свои средства построява манастира „Св. Панталеймон“. Когато на 27 юли 916 година умира, го погребват в дясно от олтара в манастира.

Към края на Х век учениците и последователите му го катонизират за светец на българската църква. След смъртта му се създават легенди. Както Теофилакт обяснява „Неговата благодат не престанала и останките на учителя и сега още правят благодеяния.“

В църковния календар датата 27 юли е отбелязана като успение на св. Климент архиепископа Охридски. Но за официално възпоменание и честване на паметта му е определена датата 25 ноември, която според променения стил в летоброенето през 1916 година се отнасяла към 8 декември. Промяната на датите е била заради съображения на църквата, че месец юли е работен сезон и не е възможно да се отдаде нужната почит към светеца.

Жизненият път на св. Климент е белязан от непрекъснат труд за самоусъвършенстване, но не и за лична суетност, а с високо съзнание да бъде полезен на своя народ. Велик в скромността си и всеотдаен в дейността си като учител, книжовник, проповедник и духовен водач, той остава като най-ярък възпитателен пример и като завет за потомството образите на своя безупречен нравствен живот.

Неговите завети всякога са били указатели в безпътицата, упование за превъзмогване на безверието, надежда в безнадежността, светлина по пътя на жизнеутвърждаващите идеали.

Велик и незрим, той символизира стремежа към доброто. Затова поколенията го тачат през вековете. И ще го тачи всяко потомство, което носи всърцето си заветите му.

Михаил Костов – помощник-директор

в ОУ „Свети Климент Охридски“